Поглеждам миг след фаталния ход. Като че ли някой ме е проклел да губя чувство за риск.
Постинги в блога от Юли, 2008 г.
09.07.2008 10:13 -
Намери ме...
„...и тя разбра, че човек е изгубена прашинка светлина, мъничка капка мълчание, снежинка - мечта, която докато падне се стопява, топлата сълза на самотата, изплашеното ехо на вечността, понасящо своята тъга на безсмъртното съществу...
Търсене
