По погледа личи - боли те.

Някой ми каза колко ме обичаш. Не повярвах в началото, не вярвам и сега, но утре ще повярвам защото ще е факт. Личи - боли те.

Защо не го показа до сега?
Вчера.
Защо не го показа там?
В Австралия.
Когато бяхме толкова забравени. Но всеки страдаше в сърцето си, по единично! Бяхме заедно, но толкова сами, толкова отчаяни и тихи. 
Австралия е трудна за поглъщане, когато се опитваш да се справиш сам. 
Защо събуждайки се в едно и също легло, или ставайки от една и съща маса, защо прибирайки се в един и същи дом и толкова обичайки се - бяхме слепи?
Забравихме да се обичаме...
Мълчахме, и преглъщахме и най-накрая свикнахме да сме сами, когато сме заедно, а колко много се обичахме и колко силно още се обичаме. Останахме безмълвни сенки, останахме съмнения. Живяхме с тази болка за години време.....сега обичаме ли се...?

Боли те...
...защото аз си тръгвам, както те обичам, защото твоята любов ме задушава и е трудна за поглъщане, като Австралия. 
Някой спомена ми колко ме обичаш, излишно, защото съм отдавна друга, защото съм различна, защото съм сама - боли ме...

Искам утре да съм нова, искам да съм друга и да съм съвсем забравила живота в рамките на пет години. Утре...да съм аз...

Да бъда истински сама а не сама с някой друг. С някой...толкова обичан, като теб.
Да започна отначало.

Боли ли...?
Мен също, повече от колкото преди. И чувствам, че ще е завинаги. Ще свикна...малко днес и малко утре...
...ще се събудя някой ден в прекрасна сутрин и няма да чувствам нищо, всичко ще си е заминало, завинаги загубено.

Боли ли те...?
Мен също...