Прочетен: 4730 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 23.07.2013 08:44
- Моля те кажи ми истината...
- Защо? Ако всеки казва истината няма да е интересно, защото живота ни е елементарен и рутинен. Правим едно и също, ден след ден, месец след месец, година след година, защото дори да се случи нещо различно не след дълго става обичайно повтарящо действие – тя се смееше а очите й сякаш хвърляха искрички.
- Така е но незнам защо го искам....може би защото съм пристрастен към истината, може би защото ме е страх да я науча и подозирам някаква последица от всичко това или защото без нея се превръщаме в животни. Незнам, само знам, че от това което ще ми кажеш зависи колко ме обичаш а аз искам да го знам.
- Но тя боли.
- Искам да е ясно.
- Повече не те обичам – гледаше го смело и изобщо не си измести погледа от очите му докато самия той не ги сведе надолу.
- И кога го разбра.
- Сега, в този момент.....не мога да те лъжа.....не мога да ти кажа истината, така че.......всичко свърши.
- Но аз те обичам и нищо друго няма значение.
- Вече е твърде късно. Спокойно можеш да ме намразиш.
- Не мога, защото те обичам. Моля те само за едно – да ме излъжеш.
- Не, тогава истината. Той ме чука цяла нощ. Хареса ми. А сега...боли ли?
- Боли......нали съм истински. Знаех, той ми каза. Защо не ме излъга? Ако го беше направила щях да знам, че е защото искаш да ме задържиш, че е от страх...да не ме загубиш.
- Защо, ти никога нямаше да ми простиш подобно нещо.
- Щях, трябваше.
- Тогава защо ме тестваш?
- Защото съм идиот.
- Така е, сега си върви. Моля те върви си.
- Не. Да поговорим. Ще те обичам винаги. Помниш ли онази песен, нашата: „Целуни ме. Заведи ме на прекрасно място – ничие. Нека бъде само наше. Целуни сълзите ми, както преди. Може да се събудя - отново само за теб. Заведи ме в онзи спомен – само наш. Нека да е ничий друг. Запали ми цигарата, само с очи. Както преди. Направи така да се събудя – след като усетя твоята прегръдка.” Искам я отново реалност.
- Покажи ми я.
- Коя?
- Къде е любовта ти? Покажи ми я! Аз не мога да я видя, не мога да я докосна, не мога да я вкуся. Мога да чуя думите ти, но това са само думи, кажи ми имат ли пълнеж? Каквото и да кажеш вече е твърде късно. Всичко свърши.
- Не го прави!
- Вече го направих.
- Недей, остави ме свързан със себе си, с твоето съществуване.Това ще е достатъчно – имаме ли любовта ни – то тя може да мине и без всичко останало.
- Създаваме лъжите си с парченца истини. Все едно сме голи в мрака с отчайващо невидими очаквания а тишината тайно ни прошепва бъдещето ни неясно. Да, в нас имаше желание и страст, които са погълнати от времето. И вече няма нищо, останахме, като празна бонбонена опаковка. Целoфан.
- Ще ти простя, остани с мен.
- Не няма, мислиш, че ще ми простиш, но никога няма да можеш наистина да го направиш. А това ще те яде отвътре. Ще виждаш следите му по тялото ми, ще се питаш прехапвам ли устните си извивайки се в ръцете му.
Ще те боли сърцето, мислите ще те болят. И вече толкова объркан и наранен няма да си същия. И аз ще загубя дори и малкото останало желание за теб.
Тя тръгна без да се обръща, бавно ставаше все по-малка и по-малка и накрая изчезна съвсем. Просто тръгна все едно никога не беше идвала.
Потъваше, потъваше все едно не беше той, а някой друг. Болеше го и трудно успяваше да си поеме въздух, такава пареща болка в гърдите. Край.
Имаше цялото време на света. Купища време и обещания. И спомени и сънища – оставането в тях е най-доброто решение. Всеки ден ще убива по нещо от нея, останало в него. Ще дойде време в което няма да му е останало нищо – дори няма да е останал и той. Ще са останали само мечтите му, които сутрин ще изплита със сребърни нишки а вечер ще намира разплетени кълчища. Ще преследва следите на мъката си загубвайки ориентация за време и за място. И след време може да се събуди и да е забравил за нея, така както много отдавна забрави за себе си.
(Знаеш всъщност какво те питам, което би трябвало да е на "лични" по принцип.)
Офтопик:
Забелязвам, че си харесала малката пеперуда...
:-)
Бахти таланта. Снощи на една пейка написа някакво УНИКАЛНО стихотворение. Дано да го публикува като стигне до интернета си. И жалко, че не го научих наизуст.
Mnogo e dobra Peperudenata, a e dosta malka - nali?
Kak si Kris?
Don't feel guilty if you don't know what to do with your life!
:*
(Ще се опитам да я накарам да пише проза.)
Иначе - никак не съм. Както от доста дълго.
Виновен не се чувствам, но наистина не знам какво да правя.
01.06.2009 16:14
Изпадам. Изпадам извън всичко. Отново и отново, премислям. Не, нищо не разбирам. Тоест, всичко разбирам, но някак си не го приемам.
Йосиф
Според мен човек които обича истински е способен винаги да прости и да забрави за грешките на другия
А и ако оставиш горчилката на миналото в себе си - след време тя се превръща в отрова.
Поздрав!
А спрямо компромисите не мисля че са ДОБРО, Защото...какво е злото ако не ДОБРО измъчено до смърт от глад и жажда....
то и компромисите трябва да са с мярка