Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2009 13:38 - Разпилян
Автор: bonnka Категория: Изкуство   
Прочетен: 4730 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 23.07.2013 08:44


 - Моля те кажи ми истината...

 - Защо? Ако всеки казва истината няма да е интересно, защото живота ни е елементарен и рутинен. Правим едно и също, ден след ден, месец след месец, година след година, защото дори да се случи нещо различно не след дълго става обичайно повтарящо действие – тя се смееше а очите й сякаш хвърляха искрички.

 - Така е но незнам защо го искам....може би защото съм пристрастен към истината, може би защото ме е страх да я науча и подозирам някаква последица от всичко това или защото без нея се превръщаме в животни. Незнам, само знам, че от това което ще ми кажеш зависи колко ме обичаш а аз искам да го знам.

 - Но тя боли.

 - Искам да е ясно.

 - Повече не те обичам – гледаше го смело и изобщо не си измести погледа от очите му докато самия той не ги сведе надолу.

 - И кога го разбра.

 - Сега, в този момент.....не мога да те лъжа.....не мога да ти кажа истината, така че.......всичко свърши.

 - Но аз те обичам и нищо друго няма значение.

 - Вече е твърде късно. Спокойно можеш да ме намразиш.

 - Не мога, защото те обичам. Моля те само за едно – да ме излъжеш.

 - Не, тогава истината. Той ме чука цяла нощ. Хареса ми. А сега...боли ли?

 - Боли......нали съм истински. Знаех, той ми каза. Защо не ме излъга? Ако го беше направила щях да знам, че е защото искаш да ме задържиш, че е от страх...да не ме загубиш.

 - Защо, ти никога нямаше да ми простиш подобно нещо.

 - Щях, трябваше.

 - Тогава защо ме тестваш?

 - Защото съм идиот.

 - Така е, сега си върви. Моля те върви си.

 - Не. Да поговорим. Ще те обичам винаги. Помниш ли онази песен, нашата: „Целуни ме. Заведи ме на прекрасно място – ничие. Нека бъде само наше. Целуни сълзите ми, както преди. Може да се събудя - отново само за теб. Заведи ме в онзи спомен – само наш. Нека да е ничий друг. Запали ми цигарата, само с очи. Както преди. Направи така да се събудя – след като усетя твоята прегръдка.” Искам я отново реалност.

 - Покажи ми я.

 - Коя?

 - Къде е любовта ти? Покажи ми я! Аз не мога да я видя, не мога да я докосна, не мога да я вкуся. Мога да чуя думите ти, но това са само думи, кажи ми имат ли пълнеж? Каквото и да кажеш вече е твърде късно. Всичко свърши.

 - Не го прави!

 - Вече го направих.

 - Недей, остави ме свързан със себе си, с твоето съществуване.Това ще е достатъчно – имаме ли любовта ни – то тя може да мине и без всичко останало.

 - Създаваме лъжите си с парченца истини. Все едно сме голи в мрака с отчайващо невидими очаквания а тишината тайно ни прошепва бъдещето ни неясно. Да, в нас имаше желание и страст, които са погълнати от времето. И вече няма нищо, останахме, като празна бонбонена опаковка. Целoфан.

 - Ще ти простя, остани с мен.

 - Не няма, мислиш, че ще ми простиш, но никога няма да можеш наистина да го направиш. А това ще те яде отвътре. Ще виждаш следите му по тялото ми, ще се питаш прехапвам ли устните си извивайки се в ръцете му.

Ще те боли сърцето, мислите ще те болят. И вече толкова объркан и наранен няма да си същия. И аз ще загубя дори и малкото останало желание за теб.

 

Тя тръгна без да се обръща, бавно ставаше все по-малка и по-малка и накрая изчезна съвсем. Просто тръгна все едно никога не беше идвала.

 

Потъваше, потъваше все едно не беше той, а някой друг. Болеше го и трудно успяваше да си поеме въздух, такава пареща болка в гърдите. Край.

Имаше цялото време на света. Купища време и обещания. И спомени и сънища – оставането в тях е най-доброто решение. Всеки ден ще убива по нещо от нея, останало в него. Ще дойде време в което няма да му е останало нищо – дори няма да е останал и той. Ще са останали само мечтите му, които сутрин ще  изплита със сребърни нишки а вечер ще намира разплетени кълчища. Ще преследва следите на мъката си загубвайки ориентация за време и за място. И след време може да се събуди и да е забравил за нея, така както много отдавна забрави за себе си.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. chris - Пак ли
01.06.2009 13:48
препредаваш желанията си фиктивно?
(Знаеш всъщност какво те питам, което би трябвало да е на "лични" по принцип.)

Офтопик:

Забелязвам, че си харесала малката пеперуда...
:-)
Бахти таланта. Снощи на една пейка написа някакво УНИКАЛНО стихотворение. Дано да го публикува като стигне до интернета си. И жалко, че не го научих наизуст.

цитирай
2. bonnka - ne moite
01.06.2009 14:32
4ujdite jelaniq, moje bi da - a moje bi ne!!!

Mnogo e dobra Peperudenata, a e dosta malka - nali?
Kak si Kris?

Don't feel guilty if you don't know what to do with your life!

:*
цитирай
3. chris - Е, как така чужди, чии?
01.06.2009 14:54
Да, много е добра и е само на 15.
(Ще се опитам да я накарам да пише проза.)
Иначе - никак не съм. Както от доста дълго.
Виновен не се чувствам, но наистина не знам какво да правя.
цитирай
4. анонимен - За теб...
01.06.2009 16:14
Ти тръгна. Аз останах, мислейки за теб. Отивам на прозореца, гледам те, докато се отдалечаваш и се превръщаш в малка фигурка. Изчезваш зад зелените клони. Край няма те. Сърцето ми се свива, представям си, как повече няма да се върнеш; никога. И ти не се върна, един ден просто тръгна, сякаш никога не си идвала.Изпращам те, толкова си студена. Гледаш през мен. Тръгвам, обръщам се през рамо, ти ме гледаш. Очите ми се навлажняват. Погледът е така последен. Искам да изчезна.
Изпадам. Изпадам извън всичко. Отново и отново, премислям. Не, нищо не разбирам. Тоест, всичко разбирам, но някак си не го приемам.

Йосиф
цитирай
5. sahaj - :)
18.06.2009 23:34
добро е наистина дори е подходящо за театрална постановка.
Според мен човек които обича истински е способен винаги да прости и да забрави за грешките на другия
цитирай
6. bonnka - :)
19.06.2009 09:27
така е но също така казват - Да простиш не значи да забравиш.
А и ако оставиш горчилката на миналото в себе си - след време тя се превръща в отрова.
Поздрав!
цитирай
7. sahaj - да така е но....
19.06.2009 09:40
ние не можем да променим нашето минало, а бъдещето още не е дошло така че трябва да живеем в настоящето а и човека на когото му се прави компромис същщо трябва да бъде готов да прави такива компромиси ина4е без компромиси от двете страни една връзка е безмислена и обречена на провал.
цитирай
8. bonnka - да...
19.06.2009 12:06
това в нас което е над времето съзнава вечността и знае че нашето вчера е само днешния ни спомен а нашето утре е днешната мечта

А спрямо компромисите не мисля че са ДОБРО, Защото...какво е злото ако не ДОБРО измъчено до смърт от глад и жажда....
цитирай
9. sahaj - :)))
19.06.2009 12:13
може би, всеки си има право на собствено мнение
то и компромисите трябва да са с мярка
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bonnka
Категория: Изкуство
Прочетен: 258187
Постинги: 68
Коментари: 228
Гласове: 1382
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031