Събужда се съзнанието ти, но не смееш да отвориш очи, защото отвориш ли ги нещо ти подсказва...изненада.

Дори не смееш да плъзнеш ръката си към другата половина на леглото, защото може да е...пълна.

Май най-добре е първо да си припомниш как завърши вечерта, а може би ноща или пък сутринта, знаеш ли?

Не помня нищо!

Опитай поне да прогнозираш ден от седмицата. Кой ден сме днес? Делник или безделник?

Трудна работа.

Мозъкът ти се е сдухал от непозната плесен.

Отваряш половината си око и...

Къде съм?

Май трябва първо да си спомниш коя си. Да.

И коя бях аз?

Уф...спомни си...пак си...

 АЗ.  

Ако още малко се беше чудила коя си поне можеше да помечтаеш, че си друга.

И другата половина на окото за да видиш...

Боже зима е!

Можеш да се закълнеш, че излезе с чисто нови сандали!

Доста дълго си пътувала.

Предполагам другото око ще го отвориш изведнъж, няма нужда от половинки...за да видиш...

Кой е този?

И ще се върнеш назад...Кой е този?...Боже зима е!...Аз....И коя бях аз?...Къде съм?...Не помня нищо!

Ще затвориш очите си и ще потънеш в спомена...

На...

Един красив ден...

Едно магическо място...

Една прекрасна грешка...

Перфектна свобода...

Но...

Свободна си само тогава, когато не ти е останало нищо за губене...

Толокова нищо, че чак свободата е станала безсмислена...

И...

Разбираш, че грешката не е прекрасна...

Нито пък свободата е перфектна...

И пак си ТИ...

Човека от когото цял живот се мъчиш да избягаш.

Колко истинско е?