Аз не оцелях....и знам, че точно ние странните си тръгваме твърде рано от тази пародия – наречена живот.

Ние неразбраните ....,

....ние ексцентричните бунтари.

Ние лудите и забавните,

........но какво от това – най – страшното нещо в живота не е да умреш, а да останеш жив, след като останеш последен.

 

Ти не можеш да го разбереш, но го виждаш защото знаеш прекрасно, кой се смее, когато душата му плаче. Познаваш някой който плаче от щастие и от много малко е щастлив, кой умее това? Ти знаеш.

В сърцето си носиш късче спомен от този, който обича  толкова дълго, колкото безсънна нощ – и толкова силно, колкото неовладян страх и ще носиш спомена до гроб.

Ти не можеш да го видиш, но го чувстваш и му се възхищаваш и си готов да живееш толкова кратко, колкото той само и само да си, като него.

Ти знаеш че е трудно да намериш себе си – и най-вече да си доволен от резултата.

Ти искаш да можеш да показваш грешките си и недостатъците – и дори да се гордееш с тях защото точно те те правят това, което другите не са, но не можеш заради страха на неодобрение, от който всички толкова силно се боят.

Може би е трудно да обичаш злодея, колкото е трудно да целунеш сополиво циганче – много малко хора могат това, и тези които го могат си тръгват рано.

Сигурно мислиш че е болезнено да бъдеш посредствен, но не знаеш че е адски трудно да осъзнаеш посредствеността си и да я харесваш защото си е твоята посредственост и точно тя те прави толкова уникален.

Може би си мислиш колко добре познаваш себе си – но не знаеш, че първо другите те опознават.

Не е най-правилния начин да прикриваш болката, обидата и разочарованието си, защото така показваш срам от собствените си чувства и сам знаеш че е доста трудно да бъдеш естествен и неприкрит, защото най-лесното нещо е да бъдеш част от тълпата, така няма нужда да се бориш за решенията си, защото те вече са взети но от някой друг.

Може би си минавал през най – дългите пет минути мълчание, ако не си ще минеш…

…но никога може би няма да повярваш, че ние сме духовно опустошени от обществото и в нас няма абсолютно нищо.

Знаеш ли че само се заблуждаваме като търсим оправдание на постъпките си – все едно не знаем че единственото оправдание е страхът ни от сблъсъка с действителността.

 

Аз не оцелях като материя, но оцелях като надежда.....

...tyjna prikazka...
...zashtoto mi beshe mnogo hubavo v petyk...

...видях се тази вечер с едно момче, едно момче на ... години, можеш ли да си представиш, че има хора които стигат тази възраст без всъщност да са живяли, никога не са били на ръба, никога не са страдали до кръв, никога не са плакали, заради това че са се чувствали като самотен остров в средата на Пасифика. И са живяли ли...?
А неговата среща беше с...някой, който е плакал като никой - дори когато са свършили сълзите, някой който е оставил в себе си една единствена сълза завинаги или за никога. Някой който вижда живота от съвсем различен ъгъл - единствен, тясно свързан с оцеляването. Някой който е живял всеки ден от живота си все едно е последен,...но искащ да е още тук на тази доста опустошена земя....
...Защото - разбра ли, струвало си да живееш...

Дори когато си на път без изход - където виждаш само тухлена стена - струвало си е ... дори когато зад стената е пропаста на вечността...

ne bqx vlizal vuv bloga ot 18 noemvri,i tazi ve4er,po to4no sega v momenta,ti 4eta poslednoto pomesteno tvoe proizvedenie,i go 4eta sus sulzi na o4ite,ti si kato zabraneniq plod,napravo neznam kato go 4eta,i kato se setq,kude bqxme a kude sum sega,sviva mi se surceto,na topka,i se zadu6vam vuv sobstvenata si samota,nie sme edni,individualni na4eteni i o6teteni ot prirodata samotnici,suse dnata ni davat sus drugata ni o6etetqvat,stanal sum edin prizrak,pokrit sus plut, a ot vutre,prazen,i bezli4en,za6tot vinagi taka se polu4ava ne6tat koito nai silno jelaem,sa vuv drugi izmereniq i rukata vinagi e kusa za tqx,kolkoto i da se protqgame,sus nadejdata da gi DOKOSNEM.;(

някой лавър
:)

su6tiq za koito i ti misli6...:)))
Kak si Chris?
malkiq slu6a li?

но пък е забавен

jivot - koito vijda6 v o4ite na deteto si!
;)))