Днес ще бъда болка, пак ще бъда страх, и ще бъда кървава череша.
Май ще бъда вятър и мъгла , празен спомен в смачкана трева.
 

Сега, когато мисля, деня бързо минава а аз се страхувам от болката в мен. И се моля..., времето да препуска и тогава може и да забравя. Видях току - що как една секунда е вече минало, ето в момента още съм жив и още мисля, а си заминават...

И тогава я видя, сякаш бе в центъра на селска градинка но заобиколена с тръни - дали пък не бе най-големия бодил сред тях. Също и освирепя гледайки онези отрепки как се разливат по нея, като плазма. Всъщност го заболя, изненадата изпрева...

Раят се продъни и ангелите плачат, по прозорците и по колите се стичат едри крокодилски сълзи. Оплакват себе си, горките едва ли биха оцелели в перфектния ни свят на болка.
А аз изтупах сънищата от себе си и влязох в моята плачеща кабина...

Бе толкова отдавна на земята. От някоя слънчева утрин или мрачна нощ, с добри очаквания или с празни обещания, независимо от времето, или от деня, без никакво значение за причината или търпението.
Всеки идва с болка на света. Не е страш...

Тя продаваше услуги за кауза, която бе „недостойна”, той бе политик. Тя водеше война с обществото, той също. Манталитета й би бил осъден от църквата – заради „алената буква”, него никой не го осъждаше, зарад...